До Далас и назад

Ще вляза малко в шаблона, тоест ще се повторя с това което казвам на всички за престоя ми в САЩ и по специално Далас. Тук в началото на този разказ е най-добре да започна с това, че всъщност бях на около 10 мили от центъра на Далас. Не може да се каже квартал, а по-скоро е град, тъй като между отделните населени места нямаше нищо. Та бяхме в градчето Ървинг. Тук се намираше и офиса на Сименс.
Колкото до пътуването - ами по-добре не ходете до САЩ. Девет дена път с камили. Около 15 часа с прикачването. Хубавото донякъде беще, че пристигнахме към 15 часа местно време и беше светло и се адаптирахме по-лесно. Иначе от самото летище ни посрещтна горещ и страшно влажен въздух. От къде да започна, ами... Всички сте гледали сериала Далас, нали?
Еее - няма нищо общо. Поне на мен представата ми беше за сух климат, с изсъхнала навсякъде трева - като прерия. Уви, навсякъде беше залено и свежо. Тревичката беше късо подкосена, не само в частните територии, ами въобще навсякъде.
Колкото до "торнадцата" - те наистина съществуват и при това се появяват доста често.
Поради географското си положение, плюс двата океана и силните въздушни течения - времето се променяше за минути поради разликата в наляганията и срещата на топъл и студен въздух доста често се появяваха торнада. На мен не ми се отдаде шанса да видя и може би по-добре. Оказа се, че едно малко е минало на 5 мили от нашия хотел, но е било слабо и само е разрушило някои покриви.
Удобен момент да спомена и за сламените им къщурки. Всичките са дървени и по-лошото е, че са без основи. Имат доста движение на земни пластове в хоризонтална посока и другото което ми обясниха е, че замята е доста твърда на отделни места. Колкото и да е твърда - как вдигат тогава небостъргачи? В тази връзка трябва да отбележа, че външната стена на сградата на Сименс беше от рециклирана хартия... No comment.
Ходихме до центъра на Далас, който представляваше окол 15-20 небостъргача на кръст. Сградите най-вероятно са бизнес, защото след 18 часа нямаше почти никой по улиците - нито хора, нито коли. От гледна точка на градски транспорт - ами почти го нямаше. Абсолютно всичко е направено за коли. Дори в банките има drive-through (не знам как се превежда) и хората си теглят пари от колите. Ако можеше да направят и тоалетна от колата си да ходиш, според мен да са направили много досега.
В градчето Ървинг нямаше тротоари, с изключение около някой бизнес сгради и около някой места за бързо ядене. Нямаше и нужда от тротоари - абсолютно всеки е с кола. Имах "удоволствието" да се возя на градски автобус. Ами откъде да започна - минава на час и почти никъде нямаше спирки (само един по един стълб, обозначаващ кой автобус минава от там). Колкото до хората които се возиха - това бяхме ние, няколко мексиканеца и няколко чернилки. Единият мексиканец тъкмо го бяха пуснали от затвора и открито ни помоли за пари.
За край на този разказ да спомена, чe въпреки гореспоменатото животът им е много лесен и стандарта им е хипер висок. С българската си заплата ако живея там ще е евтино, а какво остава с американска...