петък, 14 декември 2007 г.
Оригинално име
Навън е кучи студ - и може би точно поради това хората си извеждат кучетата, те го правят и през останалото време между другото, но като че ли сега е най-подходящо. Точно пред блока имаше една немска овчарка и една булонка. Никой не се учудва на това, че булонката се заигра с овчарката - това което мен ме изненада и разсмя - беше, че собственика на булонката я извика и то със името: " Илийчо, ела тук веднага ". Може би студът ме е ударил в главата, но в този момент се разхилих с цяло гърло и Илийчо погна да ме гони...
Пиле Къри
Поради небивалият интерес към тази рецепта и особено по начина, по които приготвям пиле Къри - реших да споделя със вас този специалитет. Ако не ви хареса, не е моя вината :)
********** Пиле Къри ***********
Необходими продукти за 1 порция.
25 гр. лук
25 гр. моркови
25 гр. целина
25 гр. ябълка
200 гр. пил. филе
0.200 мл. сметана готв.
магданоз
Начин на приготвяне:
Първо се запържва пилешкото филе до златисто. След това се прибавят във следния ред - лук, моркови, целина и ябълка (накълцани на малки парченца) . След като се запържат всички продукти, на бавен огън се прибавя и сметаната и се слага къри на око. Бърка се докато не се получи почти гъста смес. При желание се гарнира със сварен ориз. Отгоре се поръсва с магданоз.
Добър апетит !!!
петък, 7 декември 2007 г.
Винце
Искам да направя едно откровение - хехе-не е толкова лично. Просто да споделя за едно вино, което много ми харесва в момента и никой не ми е платил да му правя реклама (все още) :) Избата е Брестовица, а виното е Рубин. Приятно на вкус, много ароматно и оставя един страхотен послевкус на плодове. Enjoy it!
четвъртък, 6 декември 2007 г.
Копривщица
Петък вечер е. Ноември е. В един от последните му дни – всеки се чуди къде да се скрие. Малко са късметлийте решаващи да се скрият извън мръсотията на „градчето” София. Изключително щастлив поемам с жена ми и колегите и за китното градче Копривщица.
След околовръстно настроението е приповдигнато. Какво му трябва на човек, приятна компания, музика която те издига над всички и нека да речем (тема, интереси, или просто хора с които си извън ежедневието)-това за простосмъртните.
След малкото спомени по история, след времето прекарано всеки ден в София- всяка възможност да дишаш свободно въздух просто се пречистващ и ....
Нямам думи...Безценно!...
Първото което те грабва е чистия въздух. Чашка кафе изчиства всичко мръсно от предната вечер. Разходка навън – те връща години назад. Обичам местата,които можеш да усетиш - местата които са се запазили с поколения наред, местат в които си искал да бъдеш и в които в момента си и се чудиш как да ги запазиш и просто...те остават в теб....
Има хора и места във всеки град, които непременно трябва да посетиш. Едно от нещата, които винаги ще асоцирам с Копривщица – това е Бай Генчо. След като обядвахме излязохме на разходка. След като вятъра ни брули, и пак ни брули, решихме да пийнем кафе и видяхме „кафе-аперетив” при „Бай Генчо”. Безценно. Сещате за шампионска лига, много по хубаво беше!
Поръчахме си кафе и чай и в момента в който се чудиш дали да не помогнеш на дядото да сервира, същия той почва да цитира Димчо Дебелянов по един неповторим начин, по начин по който дори и да не си го чувал - ще ти хареса. По начин, по който досега си отричал поезията сега изведнъж усещаш силата и.
Тъкмо да кажеш нещо и дядото продължава. Не просто те грабва, а те увлича и те пази през цялото време. Стихове, спомени, песни, един живот който трябва да бъде разказан. Не скучна автобиография на известни хора,а историята на един обикновен човек струва много повече.
Интересен момент се получаваше когото попитаме човечеца нещичко – вместо да отговори – цитираше даден стих... Просто начин да не отговориш – нямаше нужда от повече думи...Взехме си визитна картичка и следващият път със сигурност ще отседнем при него.
След околовръстно настроението е приповдигнато. Какво му трябва на човек, приятна компания, музика която те издига над всички и нека да речем (тема, интереси, или просто хора с които си извън ежедневието)-това за простосмъртните.
След малкото спомени по история, след времето прекарано всеки ден в София- всяка възможност да дишаш свободно въздух просто се пречистващ и ....
Нямам думи...Безценно!...
Първото което те грабва е чистия въздух. Чашка кафе изчиства всичко мръсно от предната вечер. Разходка навън – те връща години назад. Обичам местата,които можеш да усетиш - местата които са се запазили с поколения наред, местат в които си искал да бъдеш и в които в момента си и се чудиш как да ги запазиш и просто...те остават в теб....
Има хора и места във всеки град, които непременно трябва да посетиш. Едно от нещата, които винаги ще асоцирам с Копривщица – това е Бай Генчо. След като обядвахме излязохме на разходка. След като вятъра ни брули, и пак ни брули, решихме да пийнем кафе и видяхме „кафе-аперетив” при „Бай Генчо”. Безценно. Сещате за шампионска лига, много по хубаво беше!
Поръчахме си кафе и чай и в момента в който се чудиш дали да не помогнеш на дядото да сервира, същия той почва да цитира Димчо Дебелянов по един неповторим начин, по начин по който дори и да не си го чувал - ще ти хареса. По начин, по който досега си отричал поезията сега изведнъж усещаш силата и.
Тъкмо да кажеш нещо и дядото продължава. Не просто те грабва, а те увлича и те пази през цялото време. Стихове, спомени, песни, един живот който трябва да бъде разказан. Не скучна автобиография на известни хора,а историята на един обикновен човек струва много повече.
Интересен момент се получаваше когото попитаме човечеца нещичко – вместо да отговори – цитираше даден стих... Просто начин да не отговориш – нямаше нужда от повече думи...Взехме си визитна картичка и следващият път със сигурност ще отседнем при него.
понеделник, 5 ноември 2007 г.
Боклук
Събота е. Най-мързеливия ден от седмицата (според някой това е неделя, ама не им вярвайте).
След като сте се окопитили вече къде сте (с помощта на чаша кафе), слушате си музичка, играете табла и се сещате, че е хубаво да има и нещо за вечеря. Обличате дрешките които са най-отгоре от купа с дрехи в спалнята и излизате. Преди това в една найлонова торбичка слагате всички бутилчици, които грижливо сте събирали за да изхвърлите в контейнера за стъкло(нашият фаворит сред бутилчиците е от Stolichno (адски добра тъмна бира(не им правя реклама))).
Навън стууд*, духа и въздуха мирише на озон по онзи приятен начин, в които се чудиш кога ще завали. Отиваме до контейнера, грижливо си вадим бутилчиците една по една и ги пъхаме през гуменият отвор в зеленият контейнер и незнайно защо не се чува познатият звук от:
Вариянт 1: Стъклен предмет среща пластмасова основа(дъното на контеинера)-звукът е глух.
Вариянт 2: Стъклен предмет среща друг стъклен предмет-звукът е остър.
Вариянт 3: Стъклен предмет много трудно среща други стъклени предмети(контейнера е пълен догоре)-звукът е стържещ.
Ето защо решаваме да надникнем в контейнера...
Ами, имаше всичко друго но не и стъклени предмети, проверяваме пак, и пак, и пак да не сме грешка ние, но не-контейнерът е зелен и пише стъкло на него.
Точно до споменатите контейнети за разделно изхвърляне на боклука има от обикновените метални контйнери за боклук, може би проблемът на някой е ,че тези същите са на 15 метра отдалечени. Не знам какво да мисля.
Съгласен съм, че като дойдат камионите за отпадъци изхвълят всички контейнери заедно, но те имат ли избор при положение, че боклука е смесен. Нека ние да се научим да го изхвърляме отделно, а после ще вдигнем шум за камионите за боклук...
*стууд- не е печатна грешка, това е състояние при което думата студ, някак си бледнее за описание на времето
След като сте се окопитили вече къде сте (с помощта на чаша кафе), слушате си музичка, играете табла и се сещате, че е хубаво да има и нещо за вечеря. Обличате дрешките които са най-отгоре от купа с дрехи в спалнята и излизате. Преди това в една найлонова торбичка слагате всички бутилчици, които грижливо сте събирали за да изхвърлите в контейнера за стъкло(нашият фаворит сред бутилчиците е от Stolichno (адски добра тъмна бира(не им правя реклама))).
Навън стууд*, духа и въздуха мирише на озон по онзи приятен начин, в които се чудиш кога ще завали. Отиваме до контейнера, грижливо си вадим бутилчиците една по една и ги пъхаме през гуменият отвор в зеленият контейнер и незнайно защо не се чува познатият звук от:
Вариянт 1: Стъклен предмет среща пластмасова основа(дъното на контеинера)-звукът е глух.
Вариянт 2: Стъклен предмет среща друг стъклен предмет-звукът е остър.
Вариянт 3: Стъклен предмет много трудно среща други стъклени предмети(контейнера е пълен догоре)-звукът е стържещ.
Ето защо решаваме да надникнем в контейнера...
Ами, имаше всичко друго но не и стъклени предмети, проверяваме пак, и пак, и пак да не сме грешка ние, но не-контейнерът е зелен и пише стъкло на него.
Точно до споменатите контейнети за разделно изхвърляне на боклука има от обикновените метални контйнери за боклук, може би проблемът на някой е ,че тези същите са на 15 метра отдалечени. Не знам какво да мисля.
Съгласен съм, че като дойдат камионите за отпадъци изхвълят всички контейнери заедно, но те имат ли избор при положение, че боклука е смесен. Нека ние да се научим да го изхвърляме отделно, а после ще вдигнем шум за камионите за боклук...
*стууд- не е печатна грешка, това е състояние при което думата студ, някак си бледнее за описание на времето
неделя, 4 ноември 2007 г.
Меденките
В началото бяха яйцата,после дойде захарта,а после се пръкна олиото и т.н.
Една след друга се прибавяха съставките към вълшебната смес. Не очаквате да ви кажа какво има още.
Да е жива и здрава баба ми за вълшебната рецепта,която ми завеща. От мен, какво се иска-да правя меденки и всеки път да пробвам да получа съвършената формула. Мисля си, че съм близо. Ако се съмняваш - ела в нас и опитай.
А между- другото, ако някой знае рецепта за козунак, може и да му разкрия рецептата за вълшебните меденки, при определени обстоятелства естествено…
Абонамент за:
Публикации (Atom)