Ordinary things

Ден като ден.
Беше вторник и изпрашах един приятел до летището - Гошо. :))
Качихме са на автобус 84 (нов автобус, шофьора с риза и вратовръзка).
Както и да е - изпратих го и се качих на обратно на автобус 84 към центъра. Подобен нов автобус на първия, шофьора официално облечан, мирише приятно от ароматизателя. Приказка...
Брей - хубаво да му стане човек, докато не стигнахме до 2-рата спирка. В автобуса се качиха четири субекта. Двама от мъжки пол и двама от женски. С доста поизбелели дрешки и по намирисващи на пот. Още по-голяма беше очудата ми когато тези от мъжки пол се качиха с по 1 чувал охлюви, а тези от женски пол с по една кофа от същите животинки.
Контраста беше огромен. За момент бях решил, че нешата малко по-малко се нареждат в страната ни. Представих си какво би си помислил някой турист на мое място. Ще си позволя да се цензурирам, за да не разваля добрия тон. Държавата ни прави нещо, но проблема в случая е в хората.
Ако наистина искаме да направи нещо с нови автобуси и шофьори с вратовръзки до никъде няма да стигнем. Нека и държавата помогне на общината ако трябва и да се пусне някакъв вид "shuttle" както във всяка европейска столица. Нека се плаща малко повече за возене с него, но поне пътуването от летището до центъра със всичките му дупки да е по-приятно. Мисля си и че линия на метрото от ЖП гарата и летище София трябваше да са от приоритетите за софийското метро.

Часът на Земята

" За инициативата

Часът на Земята в България

През 2009 София ще бъде център на Часът на Земята в България, като угаси светлините си и създаде по този начин информираност и обществено съзнание за проблемите на глобалното затопляне. Разгръщайки успеха на инициативата, Столична община вече заяви още по-сериозна подкрепа за кампанията, насочена към икономии на енергия и потвърди, че фасадните светлини в центъра на града ще бъдат угасени.
Катедралният храм-паметник „Св. Александър Невски”, най-голямата източноправославна катедрала на Балканите, ще стане централна точка на Часът на Земята в София. Други знакови сгради като няколко национални музеи и галерии, столични театри и обществени сгради също ще се включат в инициативата. Хиляди хора ще се присъединят към световната инициатива срещу глобалното затопляне.
През 2009 милиони хора, различни по раса, националност и религия ще се обединят в Часът на Земята, за да покажат на света, че се налагат спешни действия срещу глобалното затопляне.
Присъединете се към Часът на Земята 2009, угасете осветлението си в 20,30 часа на 28 март 2009, събота! Заявете своята съпричастност и участие в Часът на Земята на earthhour.org "

Нека всеки, който поне малко е съпричастен с всички безмислени неща ставащи на планетата Земя да се присъедини...

До Далас и назад

Ще вляза малко в шаблона, тоест ще се повторя с това което казвам на всички за престоя ми в САЩ и по специално Далас. Тук в началото на този разказ е най-добре да започна с това, че всъщност бях на около 10 мили от центъра на Далас. Не може да се каже квартал, а по-скоро е град, тъй като между отделните населени места нямаше нищо. Та бяхме в градчето Ървинг. Тук се намираше и офиса на Сименс.
Колкото до пътуването - ами по-добре не ходете до САЩ. Девет дена път с камили. Около 15 часа с прикачването. Хубавото донякъде беще, че пристигнахме към 15 часа местно време и беше светло и се адаптирахме по-лесно. Иначе от самото летище ни посрещтна горещ и страшно влажен въздух. От къде да започна, ами... Всички сте гледали сериала Далас, нали?
Еее - няма нищо общо. Поне на мен представата ми беше за сух климат, с изсъхнала навсякъде трева - като прерия. Уви, навсякъде беше залено и свежо. Тревичката беше късо подкосена, не само в частните територии, ами въобще навсякъде.
Колкото до "торнадцата" - те наистина съществуват и при това се появяват доста често.
Поради географското си положение, плюс двата океана и силните въздушни течения - времето се променяше за минути поради разликата в наляганията и срещата на топъл и студен въздух доста често се появяваха торнада. На мен не ми се отдаде шанса да видя и може би по-добре. Оказа се, че едно малко е минало на 5 мили от нашия хотел, но е било слабо и само е разрушило някои покриви.
Удобен момент да спомена и за сламените им къщурки. Всичките са дървени и по-лошото е, че са без основи. Имат доста движение на земни пластове в хоризонтална посока и другото което ми обясниха е, че замята е доста твърда на отделни места. Колкото и да е твърда - как вдигат тогава небостъргачи? В тази връзка трябва да отбележа, че външната стена на сградата на Сименс беше от рециклирана хартия... No comment.
Ходихме до центъра на Далас, който представляваше окол 15-20 небостъргача на кръст. Сградите най-вероятно са бизнес, защото след 18 часа нямаше почти никой по улиците - нито хора, нито коли. От гледна точка на градски транспорт - ами почти го нямаше. Абсолютно всичко е направено за коли. Дори в банките има drive-through (не знам как се превежда) и хората си теглят пари от колите. Ако можеше да направят и тоалетна от колата си да ходиш, според мен да са направили много досега.
В градчето Ървинг нямаше тротоари, с изключение около някой бизнес сгради и около някой места за бързо ядене. Нямаше и нужда от тротоари - абсолютно всеки е с кола. Имах "удоволствието" да се возя на градски автобус. Ами откъде да започна - минава на час и почти никъде нямаше спирки (само един по един стълб, обозначаващ кой автобус минава от там). Колкото до хората които се возиха - това бяхме ние, няколко мексиканеца и няколко чернилки. Единият мексиканец тъкмо го бяха пуснали от затвора и открито ни помоли за пари.
За край на този разказ да спомена, чe въпреки гореспоменатото животът им е много лесен и стандарта им е хипер висок. С българската си заплата ако живея там ще е евтино, а какво остава с американска...

Dallas

Понякога се замислям, за неща които се случват и то защото се случват случайно. Една такава среща се случи и в центъра на Далас. С колегите се размотавахме и снимахме, като японски туристи. Повечето хора бяха черни и не им обръщахме голямо внимание. С поредния се разминавахме, когато той ни поздрави, както и всички американци правят. Евалата им правя в това отношение, независимо дали се познават - всички хора се поздрават от сорта - "Как си?", "Какво правиш"?, което си е един жест любезност. Та заприказвахме се с него, попита ни откъде сме и като видя, че сме чужденци се оживи и ни показа коя сграда каква е.
След това спомена, че наблизо е станало убийството на Кенеди. Никой от нас си нямаше и на идея, че човечеца знаеше така добре историята. Разказа ни я все едно бе от Discovery channel, може наистина от там да я знаеше, но я знаеше Damn good!!! Разказа ни от кои позиции са били възпроизведени и трите изстрела, кои са вероятните виновни, кой е замесен в убийството, кой има интереси от убийството, както и пътя по който е минавал кортежа. Беше си истинско уроче по история.
Накрая си изпроси малко мангизи, но си ги беше заслужил. Наистина цялата вечер се получи много добре с тази среща. Просто е някакво съвпадение в милионен град да срещнем точно него, макар че ако не беше той - сигурно щеше да се появи някой друг да ни разкаже.
И все пак е странно според мен...

Чадър

Ако някой мисли да си купува чадър, мога да му препоръчам от къде. Предимства колкото искаш- голям, здрав и удържа на дъжд и вятър дори и едновременно. Има го в различни цветове и най-важното може да се защитавате с него от кучета, а в София има твърде много от тях.
За тези, които ще си купуват има само един проблем, че магазинът за чадъри и спортни стоки се намира във Виена. Магазинът носи не особено популярното име: "Interspart", или нещо такова.

Трамвай Номер 11

Стар, ръждясал, мръсен, смърдящ, скърцащ, с повече дупки отколкото седалки в него - това е той. Всеки ден от квартал Илиянци до булевард Никола Петков и обратно. Всеки ден все същото тракане, все същата мъка.
Чудя се дали не трябва да се запали някой трамвай, че някой да се сети, че трябва да се сменят и да се купят нови. Като всяко нещо в България, трябва някой да пострада, за да се обърне внимание на нещо което куца - дано този път да няма пострадали...

Виена

Имам удоволствието от 2 седмици да съм във Виена. Много красив стар град. Първото което ме грабна са старите сгради, които на всичкото отгоре са запазани и реставрирани до една. Доста от тях пазят спомените за отдавна преминали епохи и владетели оставили диря в този град. На доста места има храмове и църкви, не изпъкващи по нищо с изографисаните ни църкви, но от друга страна повечето са, като дворци - уникална архитектура. Нека не ви заблуждава вси1ко, което изброих до тук - има и доста нови сгради.
Второто нещо от пръв поглед, което ме грабна е градския транспорт. Уникално добре, чисто, по график и наи-важното топло метро. Линиите са 5, но изградени така, че можеш да стигнеш кудето ти трябва. Няма никакви задръствания, поради споменатото по-горе, а и заради множеството многоетажни паркинги в центъра на Виена. На доста места имаше ел. индикатори- показващи на всеки паркинг колко свободни места има.
Магазините Billa, тук са си магазинчета Billa. Много на брой и съвсем малки като размер. Представете си едно квартално магазинче, малко по-голямо от гараж.
Никъде не видях алуминиева дограма, на всякъде прозорците са дървени, най-често двойни. Изключение правят магазините.
Всяка година по и около Коледа , а и целият февруари има зверски намаления. Ама не като в България първо да има увеличение и после намаление, а напротив по 50-70 % от цената.
Много спокоен и тих град, едно от малкото неприятни неща е, че всички магазини затварят най-късно в 19 часа. В четвъртък някои магазини работят до 21.00, а в Събота всичко затваря малко след като мине обяд. Красота, а?
Приятен престой на всеки там, ако някой има въпроси може да ме пита?