четвъртък, 26 май 2011 г.
четвъртък, 1 април 2010 г.
Просто споделям нещо, което се радвам че стана. Явно доста хора взеха учстие в Часът на Земята тази година:
По време на инициативата инициативата "Часът на земята 2010", която се проведе на 27 март и обхвана времето от 20:30 до 21:30ч., е регистриран 38 мегавата спад в потреблението на електроразпределителната мрежа в София.
Сравнението е направено спрямо натоварването преди и след часът на инициативата.
Анализът на данните на ЧЕЗ показва, че това количество електроенергия е равно на консумацията на 630 000 стандартни електрически крушки от по 60 вата.
За сравнение, по време на „Часът на земята 2009" в София беше регистриран спад на потреблението от едва 22 мегавата.
В "Часът на земята 2010" взеха участие 44 населени места в България. В световен мащаб, тази година се включиха повече от 4000 града от над 100 държави и територии.
За втора поредна година ЧЕЗ България партнира на международната природозащитна организация WWF по отношение на придобилата световна популярност инициатива за борба с климатичните промени.
четвъртък, 7 януари 2010 г.
Д-р Харолд Шулвайс, 12 април 2002
"На нас ни трябва точно тази вечер. Трябва ни точно това събитие. Трябва ни точно тази част от миналото. Те са ни необходими, за да съхраним разсъдъка си. Необходими са, за да намерим утешение. Необходими са, за да запазим вярата си. Ето че сърцата ни отново натежават. Смятахме ги за изчезнали, но травмата на разрушението, наречието на геноцида и атмосферата на холокоста отново надигат главите си и ние сме омаломощени от тяхната глобализация.
Трябва ни ново сърце, с което да надвием антракса на циничност, токсините на разочарование и безнадеждност. Нека днес потърсим лъча на надеждата в миналото. Колкото и да е парадоксално, ще открием тази искра в пепелта на крематориума. Днес ние ще се преклоним пред България! Защо България? Какво общо има синагогата с Българската православна църква? Какво общо имат евреите по света с така нареченото Народно Cъбрание?
Нека цитирам професор Ед Гафни и ви напомня, че България е единствената страна в тази част на света, на чиято територия е имало повече евреи в края на Втората световна война, отколкото в нейното начало. България е единствената страна (с изключение на Дания и Финландия), която въпреки нацисткото присъствие е предпазила изцяло еврейската си популация. 50 000 човешки живота! 50 000 еврейски души са били спасени благодарение на българския народ!
Нека днес насочим очите си към хората на България, тези, които идват от друга вяра, от други религии: православни християни, католици, мюсюлмани и атеисти. Хора от най-различно потекло, които отказаха да се престорят на глухи, които не пожелаха да се поддадат на афазията - това престъпно мълчание, което в историята често е равнозначно на съучастие в убийство. Нека днес насочим очите си към героизма на българските свещеници: Софийския митрополит Стефан, Пловдивския митрополит Кирил и Видинския митрополит Неофит. Тези изключителни църковни служители са изпратили спешни телеграми до цар Борис III, който бил под постоянен нацистки натиск да предаде българските евреи на Германия. В тези телеграми свещениците са настоявали влаковете, в които хиляди евреи вече са били натоварени като сардини, да бъдат незабавно спрени. Тези църковни служители заявили пред царя, че ще легнат на релсите пред всеки влак, натоварен с евреи за лагерите на смъртта.
Ние винаги ще помним тези лидери, които убедиха Светия синод не само да заклейми расистката държавна политика, но и да издаде масово сертификати за покръстване, с които да предпази съгражданите си от депортиране. Когато правителството се опита да спре църквата чрез заплахи и натиск, свещениците отговориха ясно и без колебание.
Техният отговор бе: "Не!" Това "не!" бе гласът на съвестта. Това "не!" отекна в цяла България и бе подето от цялата нация. Да можеш да кажеш "не!" на злото е най-дълбокото потвърждение в божественост. Да кажеш "не!" на убийците означава да кажеш "да!" на живота. Тази вечер благославяме и обикновените хора, и свещениците, и младите, и старите, и бедните, и богатите - целия български народ, който сякаш знаеше дума по дума напътствието на пророка Исая: "... и превърна себе си в подслон срещу вятъра, скривалище срещу бурята, пълноводна река в сушата и могъща сянка в пустинята."
Днес ние сме се събрали тук, за да отбележим пред целия свят една голяма добрина. Добрината не бива да бъде погребвана в анонимност. Добрината е доказателство за божественост. Дължим го на децата си. Нашите деца трябва да получат урок по божественост. Нашите деца трябва да научат имената на истинските знаменитости, на истинските герои на нашето време, на героизма да отречеш бруталната сила, на благородството на алтруистичния дух.
Защо децата ни да познават само името на злото - имената на Химлер, на Хайдрих, на Хитлер? Защо да не познават името Димитър Пешев, бившия говорител на Народното събрание. Този мъж се дистанцира от антиеврейския закон и когато научи, че се планира българските евреи да бъдат изпратени на сигурна смърт, събра подкрепата на още 42-ма парламентаристи, които не позволиха достойнството на България да бъде опетнено завинаги. Пешев загуби политическата си власт, работата си, но спечели безсмъртие.
Човещината на България е част от историята, която не трябва да бъде забравяна. Тази човещина ни научи и ще учи децата ни, че е имало, има и винаги ще има начин да се противодейства срещу злото. Тази човещинa ни научи, че в даден момент, в даден върховен момент отговорът "не" е в състояние да спаси света и да даде сили на цивилизацията.
Какво значат тези хора за нас: Цар Борис III, Димитър Пешев, свещениците? Та нали те са все хора с толкова различни от нашите догми, доктрини и духовност. Но те някак си са осъзнали интуитивно и екзистенциално, че религията се лишава от смисъл, ако не е в състояние да надмогне границите на собствената си църковност. Величието на една религия е в нейната способност да покаже състрадание към онези хора, които принадлежат към друга вяра, друга доктрина и друг начин на живот.
Питате какво означава България за нас? Тя е ръката на приятелството, добрината, предаността и надеждата. Добрината не трябва да осиротява. Нека винаги я помним в молитвите си, защото добрината заслужава единствено безсмъртие."
Г-н Шулвайс е философ, поет, теолог, писател, учен и равин в една от най-големите синагоги в Америка - Вали Бет Шалом в Лос Анджелис. Въпреки че е на 80, продължава да работи активно върху поредната си книга. Наскоро в Лос Анджелис бе създаден и институтът "Шулвайс".
Трябва ни ново сърце, с което да надвием антракса на циничност, токсините на разочарование и безнадеждност. Нека днес потърсим лъча на надеждата в миналото. Колкото и да е парадоксално, ще открием тази искра в пепелта на крематориума. Днес ние ще се преклоним пред България! Защо България? Какво общо има синагогата с Българската православна църква? Какво общо имат евреите по света с така нареченото Народно Cъбрание?
Нека цитирам професор Ед Гафни и ви напомня, че България е единствената страна в тази част на света, на чиято територия е имало повече евреи в края на Втората световна война, отколкото в нейното начало. България е единствената страна (с изключение на Дания и Финландия), която въпреки нацисткото присъствие е предпазила изцяло еврейската си популация. 50 000 човешки живота! 50 000 еврейски души са били спасени благодарение на българския народ!
Нека днес насочим очите си към хората на България, тези, които идват от друга вяра, от други религии: православни християни, католици, мюсюлмани и атеисти. Хора от най-различно потекло, които отказаха да се престорят на глухи, които не пожелаха да се поддадат на афазията - това престъпно мълчание, което в историята често е равнозначно на съучастие в убийство. Нека днес насочим очите си към героизма на българските свещеници: Софийския митрополит Стефан, Пловдивския митрополит Кирил и Видинския митрополит Неофит. Тези изключителни църковни служители са изпратили спешни телеграми до цар Борис III, който бил под постоянен нацистки натиск да предаде българските евреи на Германия. В тези телеграми свещениците са настоявали влаковете, в които хиляди евреи вече са били натоварени като сардини, да бъдат незабавно спрени. Тези църковни служители заявили пред царя, че ще легнат на релсите пред всеки влак, натоварен с евреи за лагерите на смъртта.
Ние винаги ще помним тези лидери, които убедиха Светия синод не само да заклейми расистката държавна политика, но и да издаде масово сертификати за покръстване, с които да предпази съгражданите си от депортиране. Когато правителството се опита да спре църквата чрез заплахи и натиск, свещениците отговориха ясно и без колебание.
Техният отговор бе: "Не!" Това "не!" бе гласът на съвестта. Това "не!" отекна в цяла България и бе подето от цялата нация. Да можеш да кажеш "не!" на злото е най-дълбокото потвърждение в божественост. Да кажеш "не!" на убийците означава да кажеш "да!" на живота. Тази вечер благославяме и обикновените хора, и свещениците, и младите, и старите, и бедните, и богатите - целия български народ, който сякаш знаеше дума по дума напътствието на пророка Исая: "... и превърна себе си в подслон срещу вятъра, скривалище срещу бурята, пълноводна река в сушата и могъща сянка в пустинята."
Днес ние сме се събрали тук, за да отбележим пред целия свят една голяма добрина. Добрината не бива да бъде погребвана в анонимност. Добрината е доказателство за божественост. Дължим го на децата си. Нашите деца трябва да получат урок по божественост. Нашите деца трябва да научат имената на истинските знаменитости, на истинските герои на нашето време, на героизма да отречеш бруталната сила, на благородството на алтруистичния дух.
Защо децата ни да познават само името на злото - имената на Химлер, на Хайдрих, на Хитлер? Защо да не познават името Димитър Пешев, бившия говорител на Народното събрание. Този мъж се дистанцира от антиеврейския закон и когато научи, че се планира българските евреи да бъдат изпратени на сигурна смърт, събра подкрепата на още 42-ма парламентаристи, които не позволиха достойнството на България да бъде опетнено завинаги. Пешев загуби политическата си власт, работата си, но спечели безсмъртие.
Човещината на България е част от историята, която не трябва да бъде забравяна. Тази човещина ни научи и ще учи децата ни, че е имало, има и винаги ще има начин да се противодейства срещу злото. Тази човещинa ни научи, че в даден момент, в даден върховен момент отговорът "не" е в състояние да спаси света и да даде сили на цивилизацията.
Какво значат тези хора за нас: Цар Борис III, Димитър Пешев, свещениците? Та нали те са все хора с толкова различни от нашите догми, доктрини и духовност. Но те някак си са осъзнали интуитивно и екзистенциално, че религията се лишава от смисъл, ако не е в състояние да надмогне границите на собствената си църковност. Величието на една религия е в нейната способност да покаже състрадание към онези хора, които принадлежат към друга вяра, друга доктрина и друг начин на живот.
Питате какво означава България за нас? Тя е ръката на приятелството, добрината, предаността и надеждата. Добрината не трябва да осиротява. Нека винаги я помним в молитвите си, защото добрината заслужава единствено безсмъртие."
Г-н Шулвайс е философ, поет, теолог, писател, учен и равин в една от най-големите синагоги в Америка - Вали Бет Шалом в Лос Анджелис. Въпреки че е на 80, продължава да работи активно върху поредната си книга. Наскоро в Лос Анджелис бе създаден и институтът "Шулвайс".
сряда, 13 май 2009 г.
Ordinary things
Ден като ден.
Беше вторник и изпрашах един приятел до летището - Гошо. :))
Качихме са на автобус 84 (нов автобус, шофьора с риза и вратовръзка).
Както и да е - изпратих го и се качих на обратно на автобус 84 към центъра. Подобен нов автобус на първия, шофьора официално облечан, мирише приятно от ароматизателя. Приказка...
Брей - хубаво да му стане човек, докато не стигнахме до 2-рата спирка. В автобуса се качиха четири субекта. Двама от мъжки пол и двама от женски. С доста поизбелели дрешки и по намирисващи на пот. Още по-голяма беше очудата ми когато тези от мъжки пол се качиха с по 1 чувал охлюви, а тези от женски пол с по една кофа от същите животинки.
Контраста беше огромен. За момент бях решил, че нешата малко по-малко се нареждат в страната ни. Представих си какво би си помислил някой турист на мое място. Ще си позволя да се цензурирам, за да не разваля добрия тон. Държавата ни прави нещо, но проблема в случая е в хората.
Ако наистина искаме да направи нещо с нови автобуси и шофьори с вратовръзки до никъде няма да стигнем. Нека и държавата помогне на общината ако трябва и да се пусне някакъв вид "shuttle" както във всяка европейска столица. Нека се плаща малко повече за возене с него, но поне пътуването от летището до центъра със всичките му дупки да е по-приятно. Мисля си и че линия на метрото от ЖП гарата и летище София трябваше да са от приоритетите за софийското метро.
Беше вторник и изпрашах един приятел до летището - Гошо. :))
Качихме са на автобус 84 (нов автобус, шофьора с риза и вратовръзка).
Както и да е - изпратих го и се качих на обратно на автобус 84 към центъра. Подобен нов автобус на първия, шофьора официално облечан, мирише приятно от ароматизателя. Приказка...
Брей - хубаво да му стане човек, докато не стигнахме до 2-рата спирка. В автобуса се качиха четири субекта. Двама от мъжки пол и двама от женски. С доста поизбелели дрешки и по намирисващи на пот. Още по-голяма беше очудата ми когато тези от мъжки пол се качиха с по 1 чувал охлюви, а тези от женски пол с по една кофа от същите животинки.
Контраста беше огромен. За момент бях решил, че нешата малко по-малко се нареждат в страната ни. Представих си какво би си помислил някой турист на мое място. Ще си позволя да се цензурирам, за да не разваля добрия тон. Държавата ни прави нещо, но проблема в случая е в хората.
Ако наистина искаме да направи нещо с нови автобуси и шофьори с вратовръзки до никъде няма да стигнем. Нека и държавата помогне на общината ако трябва и да се пусне някакъв вид "shuttle" както във всяка европейска столица. Нека се плаща малко повече за возене с него, но поне пътуването от летището до центъра със всичките му дупки да е по-приятно. Мисля си и че линия на метрото от ЖП гарата и летище София трябваше да са от приоритетите за софийското метро.
петък, 27 март 2009 г.
Часът на Земята
" За инициативата
Часът на Земята в България
През 2009 София ще бъде център на Часът на Земята в България, като угаси светлините си и създаде по този начин информираност и обществено съзнание за проблемите на глобалното затопляне. Разгръщайки успеха на инициативата, Столична община вече заяви още по-сериозна подкрепа за кампанията, насочена към икономии на енергия и потвърди, че фасадните светлини в центъра на града ще бъдат угасени.
Катедралният храм-паметник „Св. Александър Невски”, най-голямата източноправославна катедрала на Балканите, ще стане централна точка на Часът на Земята в София. Други знакови сгради като няколко национални музеи и галерии, столични театри и обществени сгради също ще се включат в инициативата. Хиляди хора ще се присъединят към световната инициатива срещу глобалното затопляне.
През 2009 милиони хора, различни по раса, националност и религия ще се обединят в Часът на Земята, за да покажат на света, че се налагат спешни действия срещу глобалното затопляне.
Присъединете се към Часът на Земята 2009, угасете осветлението си в 20,30 часа на 28 март 2009, събота! Заявете своята съпричастност и участие в Часът на Земята на earthhour.org "
Нека всеки, който поне малко е съпричастен с всички безмислени неща ставащи на планетата Земя да се присъедини...
вторник, 27 май 2008 г.
До Далас и назад
Ще вляза малко в шаблона, тоест ще се повторя с това което казвам на всички за престоя ми в САЩ и по специално Далас. Тук в началото на този разказ е най-добре да започна с това, че всъщност бях на около 10 мили от центъра на Далас. Не може да се каже квартал, а по-скоро е град, тъй като между отделните населени места нямаше нищо. Та бяхме в градчето Ървинг. Тук се намираше и офиса на Сименс.
Колкото до пътуването - ами по-добре не ходете до САЩ. Девет дена път с камили. Около 15 часа с прикачването. Хубавото донякъде беще, че пристигнахме към 15 часа местно време и беше светло и се адаптирахме по-лесно. Иначе от самото летище ни посрещтна горещ и страшно влажен въздух. От къде да започна, ами... Всички сте гледали сериала Далас, нали?
Еее - няма нищо общо. Поне на мен представата ми беше за сух климат, с изсъхнала навсякъде трева - като прерия. Уви, навсякъде беше залено и свежо. Тревичката беше късо подкосена, не само в частните територии, ами въобще навсякъде.
Колкото до "торнадцата" - те наистина съществуват и при това се появяват доста често.
Поради географското си положение, плюс двата океана и силните въздушни течения - времето се променяше за минути поради разликата в наляганията и срещата на топъл и студен въздух доста често се появяваха торнада. На мен не ми се отдаде шанса да видя и може би по-добре. Оказа се, че едно малко е минало на 5 мили от нашия хотел, но е било слабо и само е разрушило някои покриви.
Удобен момент да спомена и за сламените им къщурки. Всичките са дървени и по-лошото е, че са без основи. Имат доста движение на земни пластове в хоризонтална посока и другото което ми обясниха е, че замята е доста твърда на отделни места. Колкото и да е твърда - как вдигат тогава небостъргачи? В тази връзка трябва да отбележа, че външната стена на сградата на Сименс беше от рециклирана хартия... No comment.
Ходихме до центъра на Далас, който представляваше окол 15-20 небостъргача на кръст. Сградите най-вероятно са бизнес, защото след 18 часа нямаше почти никой по улиците - нито хора, нито коли. От гледна точка на градски транспорт - ами почти го нямаше. Абсолютно всичко е направено за коли. Дори в банките има drive-through (не знам как се превежда) и хората си теглят пари от колите. Ако можеше да направят и тоалетна от колата си да ходиш, според мен да са направили много досега.
В градчето Ървинг нямаше тротоари, с изключение около някой бизнес сгради и около някой места за бързо ядене. Нямаше и нужда от тротоари - абсолютно всеки е с кола. Имах "удоволствието" да се возя на градски автобус. Ами откъде да започна - минава на час и почти никъде нямаше спирки (само един по един стълб, обозначаващ кой автобус минава от там). Колкото до хората които се возиха - това бяхме ние, няколко мексиканеца и няколко чернилки. Единият мексиканец тъкмо го бяха пуснали от затвора и открито ни помоли за пари.
За край на този разказ да спомена, чe въпреки гореспоменатото животът им е много лесен и стандарта им е хипер висок. С българската си заплата ако живея там ще е евтино, а какво остава с американска...
Колкото до пътуването - ами по-добре не ходете до САЩ. Девет дена път с камили. Около 15 часа с прикачването. Хубавото донякъде беще, че пристигнахме към 15 часа местно време и беше светло и се адаптирахме по-лесно. Иначе от самото летище ни посрещтна горещ и страшно влажен въздух. От къде да започна, ами... Всички сте гледали сериала Далас, нали?
Еее - няма нищо общо. Поне на мен представата ми беше за сух климат, с изсъхнала навсякъде трева - като прерия. Уви, навсякъде беше залено и свежо. Тревичката беше късо подкосена, не само в частните територии, ами въобще навсякъде.
Колкото до "торнадцата" - те наистина съществуват и при това се появяват доста често.
Поради географското си положение, плюс двата океана и силните въздушни течения - времето се променяше за минути поради разликата в наляганията и срещата на топъл и студен въздух доста често се появяваха торнада. На мен не ми се отдаде шанса да видя и може би по-добре. Оказа се, че едно малко е минало на 5 мили от нашия хотел, но е било слабо и само е разрушило някои покриви.
Удобен момент да спомена и за сламените им къщурки. Всичките са дървени и по-лошото е, че са без основи. Имат доста движение на земни пластове в хоризонтална посока и другото което ми обясниха е, че замята е доста твърда на отделни места. Колкото и да е твърда - как вдигат тогава небостъргачи? В тази връзка трябва да отбележа, че външната стена на сградата на Сименс беше от рециклирана хартия... No comment.
Ходихме до центъра на Далас, който представляваше окол 15-20 небостъргача на кръст. Сградите най-вероятно са бизнес, защото след 18 часа нямаше почти никой по улиците - нито хора, нито коли. От гледна точка на градски транспорт - ами почти го нямаше. Абсолютно всичко е направено за коли. Дори в банките има drive-through (не знам как се превежда) и хората си теглят пари от колите. Ако можеше да направят и тоалетна от колата си да ходиш, според мен да са направили много досега.
В градчето Ървинг нямаше тротоари, с изключение около някой бизнес сгради и около някой места за бързо ядене. Нямаше и нужда от тротоари - абсолютно всеки е с кола. Имах "удоволствието" да се возя на градски автобус. Ами откъде да започна - минава на час и почти никъде нямаше спирки (само един по един стълб, обозначаващ кой автобус минава от там). Колкото до хората които се возиха - това бяхме ние, няколко мексиканеца и няколко чернилки. Единият мексиканец тъкмо го бяха пуснали от затвора и открито ни помоли за пари.
За край на този разказ да спомена, чe въпреки гореспоменатото животът им е много лесен и стандарта им е хипер висок. С българската си заплата ако живея там ще е евтино, а какво остава с американска...
вторник, 15 април 2008 г.
Dallas
Понякога се замислям, за неща които се случват и то защото се случват случайно. Една такава среща се случи и в центъра на Далас. С колегите се размотавахме и снимахме, като японски туристи. Повечето хора бяха черни и не им обръщахме голямо внимание. С поредния се разминавахме, когато той ни поздрави, както и всички американци правят. Евалата им правя в това отношение, независимо дали се познават - всички хора се поздрават от сорта - "Как си?", "Какво правиш"?, което си е един жест любезност. Та заприказвахме се с него, попита ни откъде сме и като видя, че сме чужденци се оживи и ни показа коя сграда каква е.
След това спомена, че наблизо е станало убийството на Кенеди. Никой от нас си нямаше и на идея, че човечеца знаеше така добре историята. Разказа ни я все едно бе от Discovery channel, може наистина от там да я знаеше, но я знаеше Damn good!!! Разказа ни от кои позиции са били възпроизведени и трите изстрела, кои са вероятните виновни, кой е замесен в убийството, кой има интереси от убийството, както и пътя по който е минавал кортежа. Беше си истинско уроче по история.
Накрая си изпроси малко мангизи, но си ги беше заслужил. Наистина цялата вечер се получи много добре с тази среща. Просто е някакво съвпадение в милионен град да срещнем точно него, макар че ако не беше той - сигурно щеше да се появи някой друг да ни разкаже.
И все пак е странно според мен...
Абонамент за:
Публикации (Atom)